Photo of my roof by Mark Dixon Снимка на покрива ми от Марк
Диксън
My
Christmas Turkey
I hesitated
couldn't bring the hatchet down
on his scrawny neck. The pause
was fatal. Off he flew
to the refuge of the roof
and became
a thing of steel.
Facing the bitter wind
he shows his arse
to the sheltering world
seeks only the full blast
of
bitterness, to challenge it.
I probably could fell him
with a well-aimed cast
of the hatchet.
But what the hell
he has his sense of direction
has he not
knows
what he wants to do?
I will feast instead
upon his voids and shadows
upon his absence
upon his
spunky enterprise.
© Jack Harte
|
Моят коледен пуяк
Поколебах се.
Не можах да
стоваря брадвичката
върху
кокалестата му
шия. Този миг
бе фатален. Той
отлетя
намери си
убежище на покрива
и се превърна в нещо от стомана.
С лице срещу
безмилостния вятър
обърнал задник
на заслонилия
го свят
той търси само
яростната сприя
на мъката – да се опълчи срещу нея.
Вероятно бих
могъл да го съборя
с точно мятане
на брадвичката.
Но дявол да го
вземе
той има свое
чувство за посока
нали
и знае какво желае и какво да прави?
Така че ще
се насладя
на силуета му
от празноти и сенки
на отсъствието
му
на юначния му подвиг.
© Джак Харт
Превод от английски: Валентин Кръстев |
