Вектори / Vectors

Валери Петров

ХВЪРЧАЩИТЕ ХОРА 

Те не идват от Космоса, те родени са тук,

но сърцата им просто са по-кристални от звук,

и виж - ето ги, литват над балкона с пране,

над калта, над сгурията в двора,

и добре, че се срещат единици поне

от рода на хвърчащите хора.

А ний бутаме някакси, и жени ни влекат,

а ний пием коняка си в битов някакъв кът

и говорим за глупости, важно вирейки нос

или с израз на мъдра умора,

и изобщо, стараем се да не става въпрос

за рода на хвърчащите хора.

И е вярно, че те не са от реалния свят.

Не се срещат на тениса, нямат собствен фиат,

но защо ли тогава нещо тук ни боли

щом ги видим да литват в простора -

да не би да ни спомнят, че и ний сме били

от рода на хвърчащите хора?

Valeri Petrov

THE FLYING FOLK

They don’t come from space. They too are earthbound,

but their hearts ring clearer even than sound,

and behold them, they fly over the laundry hung out,

over the cinder and dirt in the street and the yard,

and it’s good we can meet hereabouts

at least a few of the flying folk tribe.

Yet we somehow keep going, and we love womanizing

and we drink our brandy and enjoy fantasizing,

and talk stuff and nonsense, and give ourselves airs

or show bored expression of wisdom or jibe,

and pretend by and large we are not aware

of the presence of the flying folk tribe.

And it’s true they are not from the actual world.

You won’t see them at the golf course or driving a Ford.

Then why do we feel this inexplicable pang

when we see them take flight far and wide?

Could it be they remind us once we also belonged

to the kin of the flying folk tribe?

William Meredith

A MAJOR WORK

Poems are hard to read

Pictures are hard to see

Music is hard to hear

And people are hard to love 

But whether from brute need

Or divine energy

At last mind eye and ear

And the great sloth heart will move.

Уилям Мередит

ОСНОВЕН ТРУД

Стихове трудно четем

Слаб за картини е взорът

Слухът за музика - глух

И трудни за обич са хората

Но дали по нагон наследен

Или осенени от горе

Най-после ум взор и слух

И огромното мудно сърце ще се трогнат.



Александър Вутимски
 
ВЕСЕЛИ НЕБЕСА

Не се сърди,че си различен,
че не приличаш на околните.
Ти виждаш, че децата тичат
и гледат бягащите облаци.

Обичай вятъра, водата –
върви, свири и пей с дъжда.
И през безкрая на света
танцувай сам във здрачината.

Очите ти ще гледат синьото,
огромно, хубаво небе...
И в тая весела пустиня
ще се зараждат цветове...

Ще заживееш със вселената
и дървесата ще цъфтят –
тъй както хората растат
и се променят континентите.

А в зрялата си възраст сам
ще слезнеш кротко между хората
и с прости думи ще говориш
за веселите небеса.