Introduction / Представяне

Eric C. De Sena, Director of the American Research Center in Sofia since July 2012, is a Roman archaeologist; born in New York State, he lived/worked in Italy for 14 years. With an AM in Art History from University of Illinois, Urbana-Champaign and a PhD in Archaeological Sciences from University of Bradford, he taught courses in ancient art and archaeology at several American study abroad centers in Rome. He holds a full-time position at John Cabot University and served four years as Chairman of Dept. of Art History and Studio Art. De Sena has conducted considerable research in Italy regarding Roman pottery and the ancient economy; since 2004, he is Co-Director of the Porolissum Forum Project, northwestern Romania.

...the Flying Folk is our first artistic endeavor.

The Flying Folk, which has to survive this evening, endure growing pains, mature, evolve and thrive, is intended as a friendly and expandable literary circle. Poets, prose writer, artists, musicians – professional or occasional – readers and admirers, are all invited. We plan to gather once per month at ARCS or another place to read our own work and the work of others, to discuss, give advice, poke fun, inspire and cringe… - mostly an excuse to draw like-minded folk together and enjoy each other’s company – Flying Folk.

The Idea.

The idea emerged through love. Three of us, Valentin Krustev, Ancuta Maries and I, developed the idea during a blind date. Knowing that Ancuta and I would move to Sofia, a friend of ours from Romania, Corina Stirb, set us up with her dear friend Valentin. In the months approaching our arrival 3 weeks ago, Ancuta and I chatted with Valentin on Facebook and spoke on Skype – at first like nervous potential lovers. Ancuta met Valentin during our first visit to Sofia in May – she described him as special, full of energy and ideas, generous. In fact, Valentin saved us during our move – hindered by the forces of the universe from arriving in Sofia on the same day as the moving van, Valentin found people to help move our belongings into ARCS. Then, just over 2 weeks ago, Valentin and I met for the first time – the three of us had lunch in Sofia’s Central Park and the concept of the Flying Folk emerged, even the name.

A nice friendship has already developed, guided, in part, from above by our common friend Peter Cooper, who I will mention shortly. We met a second time near Central Park, this time with Valentin’s son Bobo, an aspiring journalist. The Flying Folk concept progressed and I, as the secretary, dutifully kept notes at the Under the Linden restaurant.  A couple of days later we were introduced to Tanya Koliovska, journalist and poet who had spent a considerable amount of time in Italy during my 14 years there. That night we had hiked across Sofia from ARCS to near Central Park only to learn that the musical event we intended to sit in on had been cancelled. What to do???  We hiked back to ARCS, chatted and made concrete plans for this evening.

Time travel and angels.

Valentin, Ancuta and I would never have met were it not for a close mutual friend, Peter Cooper. Born in Chicago, Peter was a true poet – a lover of life and a lover of love. He was a journalist, a government translator, an editor, a publisher, and a screen-writer. He even had a minor acting career, most famously as a character in the movie, The Blues Brothers. Most of all, Peter loved people – family, friends and strangers. Always told a great story, always a good listener, already ready with good advice and inspiration.

In his mid 50’s, Peter fell in love with a beautiful Romanian poet, moved to Transylvania and married the woman of his dreams, Corina Stirb. Within a short time, Corina and Peter met Valentin in Bulgaria and they became best friends; it was also around this time, in 2006, when I met Peter and Corina in Zalau, the city in northwestern Romania nearest the archaeological site where I work, Porolissum. Each summer while I was managing the Porolissum Forum Project, Peter and I would get together – usually at an aptly named caffe in Zalau, the Porolissum Bar. We would drink coffee, Peter would smoke and we would talk. Peter told me his stories; I told him my stories; we concocted ideas about how to develop cultural projects in Zalau and how to draw international attention to Porolissum and Salaj County.

During the academic year when I was teaching in Rome, we would shoot emails to catch up. I always looked forward to having our coffees in the summer. In summer 2009, Peter told me about a short story he had nearly completed, “Digging the Porolissum.” That Fall, he sent me a draft, asking me to check historical facts. I sent my observations, he sent his thanks and then we did not hear from each other for several months. This was not so unusual as sometimes months did pass between communications. Then in late January 2010, I received an email from Corina informing me that Peter had passed away after a brief but devastating illness.

Peter was a match-maker – always bringing like-minded people together. He even brought Ancuta and I together with Valentin. From our very first meeting, on our blind date in Central Park, we knew that Peter was pounding  his virtual keyboard and Skyping angels, doing what he could to bring us together. And so we are…

Ерик С. Де Сена, Директор на Американския научен център в София от юли 2012 г., е римски археолог; роден в щата Ню Йорк, той и живял и работил 14 години в Италия. Завършил е магистратура по История на изкуството в Университета в Илинойс, Урбана-Шампей и е защитил докторат по археология в Университета Брадфорд. Преподавал е древно изкуство и археология в няколко американски чуждестранни центрове за обучение в Рим. Щатен преподавател е в Университета "Джон Кабът", като четири години е Ръководител на Катедрата по История на изкуството и Студийно изкуство. Де Сена е провел редица проучвания в областта на римската керамика и древното стопанство в Италия; от 2004 г. е съдиректор на Проекта за Форума на Поролисум в Северозападна Румъния.

...Хвърчащите хора е първото ни артистично начинание

Хвърчащите хора, които трябва да оцелеят след тази вечер, да изтърпят още по големи болки, да узреят, да се развият и да избуят, са замислени като един приятелски и способен да се разраства кръг. Каним поети, белетристи, художници, музиканти – професионалисти и любители - читатели и почитатели. Планираме да се събираме веднъж месечно в АНЦС или на други места, да дискутираме, да даваме съвети, да се надсмиваме, да вдъхновяваме и да угодничим... – най-вече като оправдание за привличането на сродно мислещи хора, Хвърчащите хора, които да се събират и наслаждават от общуването помежду си.

Идеята

Идеята се роди от любов. Трима от нас, Валентин Кръстев, Анкуца Мариъш и аз, развихме идеята по време на една любовна среща между непознати. Когато разбра, че ние с Анкуца ще се местим в София, наша румънска приятелка, Корина Ширб, ни свърза със своя скъп приятел Валентин. През месеците до нашето пристигане тук преди три седмици, Анкуца и аз разговаряхме с Валентин във Фейсбук и по Скайп  – отначало като напрегнати бъдещи любовници. Анкуца се срещна с Валентин по време на първото ни посещение в София през май т. г. Тя го описа като специален, пълен с енергия и идеи, благороден. Всъщност, Валентин ни помогна по време на преместването ни – възпрепятствани от природните стихии да стигнем до София едновременно с автомобила, който превозваше багажа ни, Валентин намери хора, които да помогнат за разтоварването на вещите ни в АНЦС. След това, едва преди малко повече от две седмици, Валентин и аз се срещнахме за първи път – тримата обядвахме в Софийския Сентрал парк и се появи идеята за Хвърчащите хора, дори и името.

Вече е налице едно хубаво приятелство, ръководено, отчасти, от горе, от нашия общ приятел Питър Купър, за когото ще разкажа след малко. Срещнахме се отново втори път недалеч от Централ парк, този път и със сина на Валентин, Бобо, бъдещ журналист. Идеята за Хвърчащите хора набираше скорост и аз като секретар, чинно водех протокола в ресторанта "Под липите". Два дни по-късно бяхме представени на Таня Кольовска – поет и журналист – която е прекарала значително време в Италия през моите четиринайсет години там. Същата вечер отидохме пеша от АНЦС до Сентрал парк, но се оказа, че музикалното събитие, на което възнамерявахме да присъстваме, е отменено. Какво да правим? Върнахме се обратно пеша в АНЦС, където разговаряхме и направихме конкретни планове за тази вечер.

Пътуване през времето и ангели

Валентин, Анкуца и аз никога нямаше да се срещнем, ако не беше наш близък общ приятел - Питър Купър. Роден в Чикаго, Питър беше истински поет - влюбен в живота и в любовта. Работил е като журналист, преводач към правителсдтвото, редактор, издател, автор на киносценарии и на разкази и романи, не потърсили път към издателствата. Има е дори и кратка кариера като актьор, най-известен като герой във филма "Братя Блус". Повече от всичко, Питър обичаше хората - семейството, приятелите и странниците. Винаги успяваше да разкаже някоя страхотна история, винаги беше добър слушател, неизменно готов да предложи добър съвет и вдъхновяваща идея.

Насред своите 50 години, Питър се влюбва в една красива румънска поетеса, заминава в Трансилвания и се омъжва за жената на мечтите си, Корина Щирб. Не след дълго, Питър и Корина се запознават с Валентин в България и установяват много силно приятелство. Горе-долу по същото това време, през 2006 г., и аз се запознах с Питър и Корина в Залъу, най-близкият град до археологическия обект Поролисум, където работех. Всяко лято, докато ръководех Проекта за форума на Поролисум, се събирахме с Питър – обикновено в едно кафене със същото име, „Бар Поролисум”. Пиехме кафе, Питър пушеше и разговаряхме. Питър ми разказваше стоите история; аз му разказвах своите; замисляхме идеи как да развием културни проекти в Залъу и как да привлечем международно внимание към Поролисум и областта Салаж.

През учебната година, когато преподавах в Рим, си разменяхме електронни писма, за да поддържаме връзка. Все чаках да дойде лятото и да подновим обичайните си срещи на чаша кафе. През лятото на 2009 г. Питър ми спомена за един свой почти завършен разказ, „Разкопаването на Поролисум”. Същата есен ми изпрати чернова, като ме молеше да проверя историческите факти. Аз му изпратих бележките си, той ми благодари и след това не се бяхме чували няколко месеца. Това не беше толкова необичайно, тъй като понякога наистина минаваха месеци, без да сме общували. После, в края на януари 2010 г., получих писмо от Корина, с което  ме уведомяваше, че Питър е починал след кратка, но смъртоносна болест.

Питър умееше и успяваше да събира хората със сродно мислене. Той събра и Анкуца, и мен с Валентин. Още при запознанството ни и по време на любовната ни среща между непознати в Сентрал парк, ние осъзнахме, че Питър удряше по виртуалната си клавиатура,  търсейки Ангели, правейки каквото може, за да ни събере. И ето ни...