Чу Юан / Qū Yuán

Чу Юан (339 пр. н. е. – 278 пр. н. е.) е първият известен лирически поет в историята на Китай от епохата на Воюващите царства. Неговият образ се е превърнал в един от символите на патриотизма в китайската култура.

Историческите подробности за живота на Чу Юан са оскъдни и авторството на много от стихотворенията, приписвани на него, е отдавна и широко оспорвано. Но почти единодушно се признава авторството му на „Ли Сао”, най-известното негово стихотворение, както и на още няколко от стихотворенията в сборника, приписван нему. Първото известно споменаване на Чу Юан се появява в едно стихотворение, написано през 174 пр.н.е. от Джя Йи, чиновник от Луоянг, който бил оклеветен от завистливи колеги и заточен в Чангша от император Уен от династията Хан. Докато пътувал, той написал стихотворение, описващо подобната на неговата съдба на някой си, живял преди него, Чу Юан.

Денят на ритуалното самоубийство на Чу Юан (Денят Дуан-у по източния календар) е празник, наречен Празник на драконовите лодки.

Като потомък на аристократически род, Чу Юан служил като министър при двора на царската династия Чу. Той се обявил против хегемонията на Цин. Според преданието, Чу Юан бил оклеветен от свой съперник министър, който имал силно влияние върху управляващия Чу – Цин-сян-вана (298–263).

Поради неговата безкомпромисност, Чу Юан бил изгнан от столицата, след което се посветил на събирането на народни легенди. На склона на хълма в с. Шянлупин, областта Дзигуй, провинция, Хубей, и до днес показват кладенеца, в който той често надничал.

През 278 пр. н. е. столицата Чу била превзета от цинския военачалник Бай Чи. Когато узнал за това, Чу Юан сътворил поемата „Жалба за столицата Ин” и се самоубил като се хвърлил във водите на р. Мило, в днешната провинция Хунан.

Източници:

http://en.wikipedia.org/wiki/Qu_Yuan

http://en.wikipedia.org/wiki/Dragon_boat

Публикуваното тук стихотворение ми попадна преди две години. Въпреки положеното старание, не успях да открия източника и автора на превода – нямам дори представа от китайски или от друг език е направен. Поради естеството на преводаческата ми задача, се наложи се да го преведа на английски, тъй като не успях да открия и наличен англоезичен превод на същото. Буквално преди дни го изпратих на един приятел, американски художник от китайски произход, по повод на споменаването му в един от разговорите ни, като му го представих за стихотворение на Чу Юан. Ето какво ми писа в отговор той: ...Благодаря, за стихотворението на Чу Юан, което си ми изпратил. Мисля, че преводът е много добър, макар да не ми е попадал китайския оригинал. Той е един от нашите най-велики поети, но неговият китайски е от преди повече от две хиляди години, така че фактически не много съвременни китайци го разбират много добре, но ти благодаря, така или иначе, като благодаря и на българския преводач, който го е превел от китайски на български.  Подготвяйки тази публикация и зачитайки се по-внимателно в наличните източници на информация за Чу Юан в Мрежата, мисля че тук предлаганото стихотворение е по-скоро на споменатия по-горе Джя Йи, посветено на Чу Юан и мога да си обясня защо моят приятел художник не го е срещал като творба на последния. Все пак, реших да публикувам българската и английската версии тук, тъй като съдържанието му е напълно в духа на идеите на Хвърчащите хора, а и като пример за магическата сила на превода като средство за духовна връзка между хора от различни култури през разстояния, измервани в хилядолетия.

                                                                                                              Валентин Кръстев

                        ЧУ ЮАН

Изгнан бе Чу Юан от три години вече,

далеч от своя княз, от двора му далече.

Той служил бе и дълго, и вярно, и добре,

но как на клеветата отровата да спре?

И ето тръгна той самотен из полето,

и в смут му бе умът, и в скръб му бе сърцето.

При стария гадател отиде той накрай

и каза му: „Премъдри, съвет един ми дай!”

Гадателят тогаз отскубна от тревата,

прочитаща завчас на бъдното словата,

и плочи костенурчи обърса той от прах,

готов да види ясно неясното във тях.

„Кажи - му рече той - какво при мен те носи?”

И почна Цюй Юан със своите въпроси:

„Да бъда ли - той каза - и честен, и открит,

или пред големците да сменям глас и вид,

да пазя ли аз чест и да си патя с нея,

или да гоня чин и чинно да живея?

Дали иа скромна нива аз скромен труд да дам,

или да славя други, та славен да съм сам?

Да съм ли аз орел, орлите който гони,

или уханна мас за важните кокони?

Да бъда ли аз камък, да бъда ли човек,

или да се огъвам подобно ремък мек?

Дали като жребец да тичам, мятащ грива,

или да мъкна крак със крантата дръглива?

Да литна ли на лебед с полета висок,

или да цопам в локва с крясък на гъсок?

Гадателю велик, аз чакам твойта дума.

Нагде да тръгна аз? По кой от двата друма?

Светът е цял оплетен в небивали лъжи,

крилото на комара от бивол по тежи.

Звънчето от пиринч мълчи и се измъчва,

сред гръмкия кънтеж на дъбовата бъчва.

Говори клеветата, немее мъдростта,

кажи – кому е нужна днес мойта чистота?”

Гадателят тогаз тревите си остави

и каза с тъжен глас: „Какво да се направи?

Околните предмети самичък погледни

и разни ще ги видиш от разните страни.

Погледнеш ли от тук - изглежда светъл мракът,

а педята от там по-дълга е от лакът,

науката е плитка, животът е дълбок,

пред някои задачи почесва се и Бог,

затуй решавай сам със своя ум до края!

Аз друг съвет да дам, просителю, не зная,

че мойте плочки костни и тайнствени треви,

пред твоите въпроси безсилни са, уви!”

Qū Yuán (339 BCE – 278 BCE) was a Chinese poet, who lived during the Warring States Period in ancient China. Historical details about Qu Yuan's life are few, and his authorship of many of his poems has been questioned at length. However, he is widely accepted to have written Li Sao, the most well-known of the his poems, and possibly several others in the collection attributed to him. The first known reference to Qu Yuan appears in a poem written in 174 BCE by Jia Yi, an official from Luoyang, who was slandered by jealous officials and banished to Changsha by Emperor Wen of Han. While traveling, he wrote a poem describing the similar fate of a previous „Qu Yuan”.

Sima Qian's biography of Qu Yuan, though circumstantial and probably influenced greatly by Sima's own identification with Qu, is the traditional source of information on his life. Sima wrote that Qu was descended from a branch of the Chu royal clan and served as an official under King Huai of Chu, reigned 328-288 BCE). Qu was said to have advocated a policy of alliance with the other kingdoms of the period against the hegemonic Qin state, which threatened to dominate them all. However, the king fell under the influence of other corrupt, jealous ministers who slandered Qu Yuan and banished his most loyal counselors. It is said that Qu Yuan returned first to his family's home town. In his exile, he spent much of this time collecting legends and rearranging folk odes while traveling the countryside, producing some of the greatest poetry in Chinese literature and expressing fervent love for his state and his deepest concerns for its future.
According to legend, his anxiety brought him to an increasingly troubled state of health; during his depression, he would often take walks near a certain well, during which he would look upon his reflection in the water and his own person, thin and gaunt. According to legend, this well became known as the "Face Reflection Well." Today on a hillside in Xiangluping in in what is today Hubei province's Zigui County, there is a well which is considered to be the original well from the time of Qu Yuan.
In 278 BCE, learning of the capture of his country's capital, Ying, by General Bai Qi of the state of Qin, Qu Yuan is said to have written the lengthy poem of lamentation called “Lament for Ying” and later to have waded into the Miluo river in today's Hunan Province holding a great rock in order to commit ritual suicide as a form of protest against the corruption of the era.

Sources:

http://en.wikipedia.org/wiki/Qu_Yuan

http://en.wikipedia.org/wiki/Dragon_boat

I came across the poem published below two years ago. In spite of my efforts, I could not find either the original source where it came from, or the author of the Bulgarian translation. I do not even have any idea whether it was translated from the Chinese or from some other language. Due to the nature of my translation task, I had to translate it into English, since I could not find an available translation of it in that language. Literary a few days ago, I emailed it to a friend, an American artist of Chinese origin, before whom I had mentioned it in a conversation, presenting it to him as a poem by Qu Yuan. Here is what he wrote back to me: Thank you for sending me the poem of Qu Yuan. I think it's a very good translation though I haven't read the original in Chinese yet. He is one of our greatest poets in Chinese history but his Chinese was more than two thousand years old, so in fact not many modern Chinese understand it very well, but thank you anyway and thanks for the Bulgarian translator who translated it from Chinese into Bulgarian. Wrapping up this publication, and starting to read more carefully the available web sources of information about Qu Yuan and his time, I have come to the conclusion that it is rather the poem written by the above mentioned Jia Yi dedicated to Qu Yuan, and I understand why my artist friend has not come across it as a work of the latter. Nevertheless, I decided to publish both the Bulgarian and the English versions here, since the content of the poem is entirely in the spirit of the ideas of the Flying Folk, and also as an example of the magical force of translation as a means of spiritual relationship among people belonging to various cultures across distances measured in millennia.

                                                                                                        Valentin Krustev

                        QU YUAN

Qu Yuan was blamed and sent into exile

Far from his home and King, whom meanwhile

He’d served a long time, loyally, and well,

But how can one escape from slander’s hell?

Alone across the fields he wandered day and night

His mind confused, his heart bereft of pride.

And finally, he went to see an old diviner

To ask how to restore his worldly grandeur.

The old sage picked a tuft of grass, which tells

What’s laid in store for men in future days.

He brushed away the dust from tortoise shells

To clearly see in them what future veils.

He said to him: “What brings you here, man?”

And thus spoke out poor Qu Yuan:

“Shall I be honest and upright at any cost,

Or shall I change my looks and tone before big shots?

Shall I defend my honor and suffer then for that,

Or shall I creep for ranks and live then like a rat?

Shall I toil humbly on a humble field?

Or shall I honor others, so others honor me?

Shall I live like an eagle, which flies with the eagles?

Or be a dirty fiddler amidst a crowd of fiddlers?

Shall I become a stone, or shall I be a man?

Or shall I bend like belt or go round like a fan?

Shall I race like a colt with a flowing mane?

Or drag myself along on top some worn-out jade?

Shall I fly like a swan toward the skies in splendor?

Or shall I wade in ponds, squawking like a gander?

O, great diviner, tell me your words:

Which one of those two ways to choose?

The world’s enmeshed in a web of lies,

The fly’s wing weighs more than a bull, yet twice.

The brass bell’s numb, uneasy in the air,

Amidst the echo of the oaken barrel.

And slander speaks aloud, while wisdom is at bay...

So, tell me, does one need my purity today?

The old diviner left the herbs, his features blurred,

And sadly said: “So goes the world.”

Look yourself around and you will see that things

Are different from their different sides, just think:

From here darkness looks like lighter, doesn’t it?

A span from there looks like longer than a cubit.

Knowledge is shallow, life is deep.

Some tasks make even God sweat and creep.

So make your mind yourself right through the end!

That’s the advice I’d offer you, my friend,

Because my tortoise shells and magic herbs

Can’t help me answer questions so diverse.